headerphoto

Природата е богата с чудновати растения.

От тях човек извлича твърде много ценни продукти. Едно от тях е канеленото дърво (Cinnamomum), принадлежащо към сем. Дафинови (Lauraceae). Известни са повече от 250 вида. От тях се получава ползваната и у нас подправка канела, след изсушаване и стриване на кората. Канелата съдържа до 2 % етерично масло. Листата са кожести и вечнозелени, а цветовете са дребни. Канеленото дърво може да се формира като храст. Известни са цей-лонското канелено дърво (Cinnamonum zeylanicum), което се отглежда в тропичните райони на Азия, Африка и Америка, и китайското канелено дърво (Cinnamonum cassia, Cinnamonum aromaticum), разпространено в Южен Китай, Виетнам, Лаос, Шри Ланка, Индонезия и Латинска Америка. Цейлонското канелено дърво дава значителни количества от т. нар. цейлонска канела. Тя се получава от снемане на кората със слой от 0,5 см от 1,5 до 2-годишната дървесина. За получаване на големи количества младите клонки на височина 1,5-2 м от върха се отрязват. От китайското канелено дърво се сваля кората от 4-5-годишни клонки с дебелина на кората от 1 до 3 мм, очистени от корковия слой. Кората се връзва на снопчета и след изсушаването й се получава китайската канела.
Вечнозелените листа на това дърво са плътни, кожести, а цветовете са дребни, белезникави или жълто-зелени, събрани в съцветие метлица. Плодовете са продълговати едносеменни ягоди.

 

Как се добива

Обикновено кората се отстранява през периода от май до август. Клонките се изрязват, за да израснат нови на тяхно място. Ежегодно от Индонезия се изнасят около 10 000 т канела. Възприета е практиката да се суши във вид на дълги тръбички, нарязани от едната страна по дължината. Доказано е, че нарязването трябва да се прави с медни или костени ножове, тъй като корите съдържат дъбилни вещества и при нарязването с железни инструменти те почерняват.